Да направим сделка

Ива Касабова

            Аз съм човек на сделките, колкото повече и колкото по-успешни – толкова по добре. За това винаги обмислям нещата, няма нищо оставено на случайността, нищо непредвидено. Просто трябва добър анализ, чар и контрол. Няма място за емоции и лигавщини, човек трябва да е твърд и непоколебим. Ако някой не играе по правилата – разказвам му играта. Толкова опитен и добър психолог съм, че случаите в които съм бъркал, се броят на пръсти и дори мога да кажа, че винаги съм излизал победител дори и да е след доста време. Защото не търпя провал. Никакъв. Жените са най-лесни, защото са продажни, винаги мога да се спазаря с тях и да спечеля. Винаги е било така.

            Имам си любимо заведение, в което се събираме с приятели. Някои от тях са твърде дребни играчи, но понякога са полезни. Навъртат се покрай нас, надявайки се да научат нещо, но за добрите сделки се иска талант и нюх, които са дарба. Нямаш ли ги – няма успех. Аз лично обичам борсата, но не пропускам и по-малки сделки. Важното е тръпката, не печалбата; тя е трофей, но това което те пристрастява е играта, играта на ума, на нервите, игра която е само за мъже – играта да печелиш.

            Тази вечер се бяхме се събрали за да отпразнуваме поредния ми успех. Това е традиция, за да не ме напуска късметът, защото, въпреки че не искам да си призная, и той има известно участие в добрите сделки. Бяхме си пийнали и се лигавехме с компаньонките, които си бяхме наели за вечерта, когато един от „дребните” каза:

            – Ще те призная ако свалиш сервитьорката за един месец и я накараш да изпее една песен специално за теб.

            Погледнах момичето, което ми посочиха и не се разтревожих особено. Бях готов да се обзаложа, че ще успея. Веднага сложихме по една хилядарка на масата и аз вече дори се виждах с хиляда кинта по-богат.

            Още същата вечер се заех със задачата, защото никак не ми се искаше да се окажа изгубил при това заради едно момиче, което дори не беше самата красота. Падали са ми в ръцете къде-къде по-секси мацки, далеч по-опитни от нея и далеч по-трудни за докопване. На пръв поглед нямаше причина да се тревожа: бях млад, красив, неприлично богат и много уверен в себе си а тя, тя си беше най-обикновено момиче. Нищо особено. Дори нямаше да я забележа, ако не ми я бяха показали. Но вече се вързах и сега трябва да подсигуря успеха си, и да прибавя една хилядарка към авоарите си. Тя се разшета покрай нас и аз веднага пуснах чара си в действие. Направих й един-два мили комплимента, усмихвах й се нежно, но не бях напорист. Не исках да бъда предсказуем като повечето клиенти в заведението. А и това беше камуфлаж. Никога не съм имал намерение да се занимавам с нея – беше под моя ранг, просто щях да й предложа стотачка, най-много две, ако се запъне и пак щях да съм на печалба, при това добра. Така че търпеливо изчаках барът да затвори и се спотаих на паркинга отпред, за да я пресрещна като си тръгне.

            Не след дълго мярнах силуета й и я заприказвах:

            – Да те закарам ли, как ще се прибираш сама толкова късно?

            – Не, благодаря. С кола съм – отвърна тя и се усмихна, като посочи един стар, раздрънкан “Форд”.

            – О, извинявай! Не видях че това е кола. Прилича на казан за боклук.

            – Така е, прилича, но е кола с душа, много се разбираме с нея. Купих я с парите, които баща ми даде за абитуриентския бал, а вместо рокля, облякох една на майка ми.

            – Как може? Момиче като теб заслужава и рокля, и кола, и двете последен писък на модата.

            – От къде пък на къде реши, че заслужавам такова нещо? Какво ми е специалното та да трябва да го заслужавам?

            Говореше свободно, без никакво смущение, без кокетничене и флирт. Веднага разбрах, че няма смисъл да продължавам да се преструвам. Минах веднага на въпроса.

            – Виж, да направим сделка. Ще излезеш един-два пъти с мен, ще се погрижа за всичко, без обвързвания, без секс, без нищо което не искаш да правиш и след три седмици ще изпееш една песен в моя чест в бара. Ще ти дам сто кинта за тази услуга.

            – Няма начин – разсмя се тя, сякаш и разказвам виц.

            – Защо? Ти си студентка, нали? Работиш, за да се издържаш, животът е труден, ще си помогнеш. Сто кинта не са малко пари нали?

            – Защото си имам гадже с което много се обичаме и на което няма никак да му е приятно да изляза с теб, а освен това и не мога да пея.

            – Какво?

            – Не мога да пея. Пея много фалшиво и никой, и нищо не е в състояние да ме накара да се изтъпанча пред колегите и клиентите, и да заграча като гарга.

            – Голяма работа! Да не си на изпит? В заведението е шумно, ще пееш само на нашата маса, никой няма да те чуе, дори няма да разберат, никой не е казал че трябва да извисиш глас чак до небето, просто ще изтананикаш нещо под носа си.

            – Не става.

            – Добре, имам нова оферта: двеста и петдесет лева и си стискаме ръцете – реших да кача една петдесетачка, за да съм сигурен в успеха, но се изненадах от отказа й.

            – Остави ме на мира. Няма да пея пред никого.

            За първи път от много време насам загризах ноктите си и се почувствах напрегнат.

            – Защо? Кажи поне защо? Ако не те устройва сумата, предложи ти някаква.

            Бях готов да заложа цялата си печалба само и само да защитя честа си. Представях си как всички ехидно се хилят, че съм бил победен от една сервитьорка, че съм загубил един толкова лесен бас. Дори и виц ще измислят, и винаги, когато се изперча с нещо, ще ми напомнят за нея.

            – Защото веднъж моят любим ме помоли да му изпея нещо и аз отказах. Беше ме срам. Сега как ще се почувства ако го направя за теб?

            – Ще му обясним, пък и той едва ли ти е предложил петстотин лева за две минутно пеене? – продължавах да вдигам сумата.

            – Не, но ми е предложил много повече от това.

            Тя се качи в колата си и си тръгна. Аз не се отказах докато месеца не изтече. Използвах всички средства. Правех й подаръци, пращах й цветя, предложих й всичките две хиляди лева, участващи в този бас. Парите отдавна бяха загубили всякакво значение. Бях минал на принципа, че това което не се купува с пари се купува с много пари, но не отстъпваше. От сутрин до вечер мислех само за нея, нима е толкова принципна? Толкова е. Няма да спечеля. А сега, като за капак, съм хлътнал по нея, а тя нехае. Обича си своето момче и това е. Аз не съм достоен за нея, обикновената сервитьорка, не съм достоен защото печеля! Трябва да съм слаб за да ме харесва, да съм чувствителен и лигав, иначе – не! Те, парите, не са нищо за нея, само средство за преживяване, но аз познавам само тях и не знам как да се оправя по друг начин. И така, това си остана най-лошата сделка в живота ми, но пък разбрах какво е това да се влюбиш в някого.