Погледът
му блуждаеше по иконите на стелажите в полутъмно помещение на църковния магазин
в храма, по провесените лъскави кандила, свещниците и другата църковна утвар с
поставени по нея цени, хвърляше око на заглавията по гърбовете на книгите.
–
Какво ще желаете? – кротко попита младият продавач.
Мъжът
се извърна и го огледа. С прилежно вързана на опашка коса, все още къса и мека
брада оформена на скромно катинарче и черно, спретнато расо младежът изглеждаше
като студент в семинарията, а може би вече беше послушник или може би клисар. Все
объркваше различните чинове и длъжности, пък и не успяваше да се ориентира
добре в църковните правила.
–
Ами... търся Библия – усмихна се и пъхна ръце в джобовете на дънките си.
–
Цялата Библия или само Новия завет? – повдигна вежди момчето зад щанда и сините
му очи сякаш грейнаха.
–
Цялата.
–
Имаме различни издания – протегна се към една от полиците, смъкна две обемисти
книги и ги постави на стъкления плот. – Едната е на Синодалното издателство,
другата също е отпечатана с благословията на Светия Синод. Нямат разлика, освен
външно.
Посетителят
взе едната, усети тежестта в ръката си, прелисти я напосоки, поспря се тук-там,
взря се в ситня текст през сумрака, взе другата и също започна да я разгръща.
Знаеше всичко, което е написано вътре, но щеше да му бъде забавно да прочете
отново някои пасажи.
–
Имате ли по-малки по размер? Нещо, което да е по-удобно за носене... джобен
формат?
–
Как така джобен формат? – извърна се послушникът.
Мъжът
повдигна рамене.
–
Просто искам да я нося с мен, за да мога да я чета, когато имам време през
деня, когато съм навън...
–
Но това е Библия, Светото писание! Не можете ей така да го мъкнете като тефтер!
Камбанката
на вратата зад тях издрънка и в канаскията влезе съсухрена баба.
–
Няма друг начин – продължи мъжът. – Тези са неудобни за носене, даже и в чанта
ще тежат...
–
Така или иначе няма джобни издания – отсече младежът.
–
Но... аз съм виждал? Бяха едни такива, малки, сини...
–
Аха, сините! – завъртя се послушникът и очите му помътняха. – Сигурно някоя от
онези, на евангелистите? Това не са Библии, а извращения!
–
Не са ли все Словото Божие?
–
Какво Божие слово! – махна послушникът и повиши глас. – Словото Божие е
единствено в Православието, оттам нататък всичко е дяволска работа. Преиначили
са всичко както им е изгодно! Ако искате от тях, нямате работа тук.
–
Но нали смисълът е същият? – заинати се мъжът.
–
Смисълът? Кой ви дава право да решавате какъв е смисълът? Кой може да каже
какъв е смисълът освен самият Бог? Ние сме раби и от нас се иска само да четем
истинното Слово и да му се покланяме.
–
Аз пък си мислех, че Господ е дал на хората свободна воля – ядоса се мъжът. – А
защо решихте, че за толкова векове Словото изобщо се е запазило някъде такова,
каквото е било дадено?
–
Сквернословец! – изсъска момчето в расото. – Не искам да ви слушам.
–
Добре, не могат ли да се намерят някъде Православни Библии с по-малък формат?
–
Следващият!
–
Искам малко тамян да прекадя вкъщи... за здраве – пристъпи старата жена, която
търпеливо бе слушала препирнята, придавайки си разсеян вид. – Ау-у-у... ама и
то поскъпнало...
–
Така е – повдигна рамене продавачът. – Всичко поскъпва.
–
Прекадете за слава Божия, госпожо, а здравето си е здраве, ще дойде – подвикна
мъжът, отвори вратата на магазина и прекоси притвора на храма, без да се
оглежда.
Когато излезе навън,
пое дълбоко въздух и тихо се разсмя. Някога беше изгонил търговците, но не беше
изхвърлил купувачите. Можеше, но те си искаха своето. Поизпъна тениската си и
тръгна през площада. Каза си, че няма да им налива акъл на сила. И без това не
бяха проумяли нищо от думите му, а за толкова време и малкото, което сякаш бяха
разбрали, го бяха забъркали в една голяма, безсмислена каша, всяка група по
своему. Не им трябваше нито на тези, нито на някой от другите. Свърна по
близката улица и изчезна в сенките на дърветата.