Дебатът

            – Видя ли ги тия бе, какви глупости дрънкаха? – каза Стамат, докато вадеше пижамата си от гардероба. – Нямало, разбираш ли, еволюция, ами животът се бил зародил от някакъв разум!

            – Звучеше логично.

            Мъжът затвори вратичката и се извърна.

            – Че кое му е логичното? Ти как си го представяш този разум? Дошъл е някога някакъв чаршафосан бог с чорлава брада, използвал е първичния океан като епруветка и е създал живота на Земята?

            – Е не съвсем. Това е доста опростена представа, но, както го обясниха във филма, явно е факт, че е имало някакъв първоначален импулс, който е предизвикала свързването на химическите елементи, така че да се оформят първите аминокиселини.

            – Дрън-дрън!

            Стамат свали плетения пуловер и го метна върху стола до кревата.

            – И какъв ще да е бил този импулс?

            – Не знам. Видя, че самите учени все още не могат да отговорят на този въпрос.

            – То пък един учени... няма що! – почеса се през потника. – Събрали се някакви в някаква вила и започнали да мъдруват дивотии, пък и научно-популярен филм им направили. Дарвин не бил прав, разбираш ли. Аман от хохавели. Тоя свят верно изтрещява.

            – Чакай де... хохавели... видя, че това са сериозни учени, професори от сериозни университети и то от цял свят.

            – Абе бегай бе – махна с ръка. – Какъв беше оня, дето го даваха... философ по биология! Измислят си всякакви науки и се правят на важни, а разни кинаджии снимат научно-популярни филми, за да размътват главите на хората.

            – Въпреки това, теорията им звучи много достоверно. Как тогава, според теб, са се появили първите микроорганизми по еволюционен път, след като видя, че някои от тях, като онова бактериално камшиче, не биха могли да съществуват ако не притежават всеки един от елементите си? Ако са се развивали по еволюционен път, то е трябвало да са били по-просто устроени, но във филма ти показаха, че няма как да е устроено по-просто. Следователно то се е появило направо такова, каквото е, без да е еволюирало от по-примитивна форма.

            – Няма начин да не е еволюирало – Стамат се подпря на стената и смъкна долнището на анцуга. – Искаш да кажеш, че то така се е пръкнало, готово, от нищото? И как ще стане това?

            – Именно в това е загадката. Сам видя, че според тези учени всяко ДНК носи кодирана информация, но никой не може да каже откъде е дошла тази информация.

            – Глупости приказваш. Ясно е, че всичко е верига от случайности – извърна се Стамат и го погледна навъсен. – Кой го знае и този бацил как се е появил. И ти казваш, че тези тъй наречени учени не могат да обяснят докрай собствената си теория, но им вярваш и отхвърляш Теорията за еволюцията, която е приета от всички вече повече от сто години защото, видиш ли, не било ясно как са се зародили микроорганизмите.

            – Добре де, не е ли странно толкова много елементи да се наредят по случайност и да създадат нещо толкова сложно като живота?

            – Просто случайности – обу долнището на пижамата си. – Какво странно има в тях? Да, много са, огромно съвпадение на условия, но въпреки това си е само случайност.

            – Хубаво. Да приемем, че Теорията за еволюцията е вярна. Тогава би трябвало тя да е природен закон, който е неотменим. Следователно би трябвало да имаме животни, които са в процес на еволюция. Ако човекът се е развил от маймуната, защо не виждаме други маймуни, които да са в някакви различни междинни стадии на еволюция към човек?

            – Ми щото условията са други бе, то е много ясно! – разпери ръце.

            – Че какво им е различното на условията? Въздухът е същият, водата е същата, температурите на Земята са същите, каквито са били и преди петдесет хиляди години, когато се е появил Хомо сапиенс.

            – Ето и ти казваш, че Хомо сапиенс е произлязъл от маймуната. Как тогава еволюцията не била вярна?

            – Не-е-е, във филма ти го казаха: еволюцията е вярна за малките промени, но не обяснява появата на живота по принцип.

            – Абе по принцип, по принцип... ти какво, сега ще почнеш да ми разправяш, как човекът бил създаден в рая, как някакъв бог изтръгнал едното му ребро, от което скалъпил жената? О-о-о... ама верно почваш да откачаш! Айде стига си ми философствал, че стана никое време – отсече Стамат, облече и горнището и се захвана да приготвя кревата си.

            – Чакай, чакай, никой не говори за рай, за Адам, Ева и така нататък. Опираме се на науката: факт е, че ДНК съществува, то е кодът на всеки организъм, но никой не знае как се е появил този код.

            – Че то е ясно? Дошли са извъземните, пуснали са една перфокара в морето и са се пръкнали готови животни.

            – Ако ще ми се държиш така и ще приказваш глупости, то няма смисъл да водим този дебат.

            – Естествено, че няма смисъл да спорим за глупости като тези от филма в които си се вманиачил – разроши коса Стамат.

            – Не съм се вманиачил. Само казвам, че тази хипотеза звучи логично и е интересна.

            – Абе каква хипотеза бе! – викна и се извърна с ръце на кръста. – Събрали се някакви идиоти, които хвърлят някакви измислени теории, само за да привличат внимание и да печелят пари!

            – Като професори едва ли са останали без пари. Така или иначе това е логична теория, която трябва да бъде оборена с доказателства.

            – О-о-о, я стига! Такива теории мога да ти фантазирам на килограм. Не може всеки, на когото му щукне някаква глупотевица, да я обявява за научна теория и да я насажда наляво и надясно.

            – Освен ако не е учен.

            – Айде моля ти се, учен! Философ по биология!

            Продължи да опъва чаршафите си Стамат.

            – Имаше и генетици, имаше и микробиолози...

            – Що не и молекулярен естет?

            – Ако ще се заяждаш...

            – Не се заяждам – махна с ръка. – Просто тъпите им идеи са ти разбъркали мозъка и ти им се връзваш, като първия глупак! Ей затова не трябва да се раздуват подобни глупости, защото идиотите им вярват. Така ги защитаваш, все едно ти плащат.

            – Нищо не защитавам, просто го намирам за интересно. Ти си този, който се е запънал като магаре на мост. Никой не казва, че това вярно, именно затова е хипотеза, а не доказан факт.

            – Айде само да не обиждаш, а? – обърна се и стисна юмруци.

            – Аз ли те обиждам? Не ме ли нарече именно ти “глупак” и “идиот”? Значи, според теб, никой за нищо не би трябвало да развива свои хипотези и да търси нови отговори?

            – Може, стига да не са измишльотини.

            – Така са казвали някога и за Галилей.

            – Галилей е друго! А това... ту сме създадени от някакъв бог, ту сме дошли от Сириус, ту сме експеримент на извънземни от Нибиру, сега пък сме били резултат от някакъв код или програма... леле-е-е! – поклати глава. – Напълни се с откачалки, значи!

            – Чакай де, защо си мислиш, че всеки, който е на различно от твоето мнение е откачалка?

            – Абе аре молим ти се! Не ми се разправя с твоите глупости – запокити чехлите си до кревата. – Не се занимавай с неща, дето не са ти по акъла. Аз лягам, че стана никое време, а утре съм на бачкане.

            Без да дочака отговор Стамат се отвърна от образа в огледалото, тръшна се в кревата и угаси нощната лампа. “Той ще ми каже на мен, че съм се бил появил от някакъв импулс! Ама верно много ме дразни тоя, ще го науча аз него. Повече няма да му давам да гледа такива глупости!”, продължаваше да се ядосва, докато заспиваше.