Петък вечер

            Работната седмица най-накрая беше свършила и въпреки сивото небе и поледицата по улиците, ведрото настроение не го напускаше по пътя към вкъщи. Нямаше нищо планирано за вечерта – с жена му от доста време май вече нищо не планираха – но въпреки това му предстоеше цял свободен уийкенд, през който щеше да си почине. Покрай множеството служебни ангажименти и тичането от едната работа на другата, почти не му оставаше време да види децата, но поне за два дни щеше да зареже всичко останало и да се отдаде на онези дребни неща, които изоставяше от постоянното Днес за едно Утре, което все не идваше.

            – Върнах се – хлопна вратата на апартамента и докато окачваше якето си, дъщеря му дотича подскачайки.

            – Весело ли беше днес? – усмихна й се той.

            – Ами да. Гледах телевизия, играх си с куклите, рисувах...

            Погали я по главата и влязоха в хола, където синът му се беше вторачил в телевизора. Едвам откъсна поглед за миг, усмихна му се като го поздрави и потъна отново сред взривовете на някакви ръмжащи роботи.

            – Сетили се да вземеш цигари? – провикна се от кухнята жена му.

            – Нямаш ли? – надникна от коридора.

            – Свърших ги – отвърна без да се обърне.

            – Е-е-е! Защо не ми се обади да взема преди да се кача?

            – Добре, остави, аз ще сляза. Да не те помоли за нещо човек!

            Въздъхна и се усмихна. Все още не се беше преоблякъл, наистина щеше да е по-лесно той да отскочи до магазина. Нямаше смисъл да си разваля настроението.

            Няколко минути по-късно остави кутията на плота в кухнята и попита какво ще има за вечеря.

            – Има останала леща от вчера – каза тя, докато миеше някаква тенджера.

            – Чудесно – потри ръце и погледна хладилника.

            – Чудесно или не, не ми остана време за друго.

            – Знаеш, че не съм придирчив на манджа – повдигна вежди. – Защо не ти е останало време?

            – Как защо? – жена му се прекъсна миенето и рязко се обърна. – Мислиш, че в една къща няма нищо за правене?

            – Стига де, работиш на половин ден, прибираш се още следобед...

            – И какво? Защото е много лесно да переш да простираш, да учиш с децата, да чистиш?

            – Нали ти казах, че утре ще ти помогна за чистенето, защо си се захванала сама?

            – Ако те чакам тебе...

            – Я стига! – ядоса се той. – Не можеш да се оплачеш, че не ти помагам!

            – Не е кой-знае каква помощ това да теглиш една прахосмукачка...

            – ...и да измия балконите, както винаги!

            – И сега трябва фанфари да свирят!

            Мъжът си наложи да се овладее и се отпусна.

            – Няма какво да свирят.

            Знаеше си стоката, нищо необикновено. Това нямаше да му развали настроението. Махна с ръка и се върна в хола.

            – Деца, стига с тази телевизия, хайде да пуснем музика?

            Така и не получи отговор. Включи усилвателя и колоните, хвърли един поглед на дисковете, избра албум на Гери Мур и усили звука.

            – Гледаме филмче-е-е... – викнаха децата почти едновременно.

            – Че вие по цял ден сте пред телевизора. Пък и аз не ви преча, гледайте си го – ухили се той.

            – Ама още не е свършило!

            – Аз пък искам да слушам музика. Това нали го гледахте вчера?

            – Ама...

            – Стига. И аз искам някои неща. Гасете този облъчвател и елате да играем на нещо.

            Големият се намръщи, а малката, докато реши на какво й се играе, стана време за вечеря и майка им се провикна да вървят в кухнята.

            На масата не говориха почти за нищо. Опитваше се да разпита децата за това как е било в училище, какво са правили, какви интересни неща са им се случили, имали ли са някакви проблеми, но докато момичето разказваше малко по-подробно, батко й, който се чувстваше голям, отговаряше откъслечно.

            – Хайде по празниците да отидем някъде – обади се жена му.

            – Къде?

            – Не знам... не ми се стои непрекъснато тук, никъде не ходим, омръзна ми все едно и също.

            – Може... само че не виждам с какво. Знаеш, че покрай този голям ремонт, който на направихме, положението е по-стегнато.

            – Ами направи нещо. От колко време ти приказвам да излезем извън града за няколко дни, ама ти все не щеш.

            – Не е вярно, че не искам. Просто засега няма възможност.

            – За нас никога няма възможност! – ровеше в чинията си тя. – Другите все намират начин.

            Мъжът бутна опразнената си чиния, подпря се на лакти и я погледна.

            – Приказвали сме за това няколко пъти. Ако искаш може пак да го обсъдим. На четири очи оттатък.

            – Какво да приказваме? Ти си знаеш твоето.

            – Ами намери пари и заминаваме – повдигна вежди. – Като не си доволна, намери друга работа, където ще ти плащат повече от тая мижава заплата, която взимаш.

            – Че защо аз да намеря пари? – повиши тон тя като пропусна втората част от предложението. – Другите мъже как се оправят?

            Той се изсмя.

            – Ами такъв съм си – неоправен.

            Знаеше, че този разговор нямаше да стигне до никъде и се изправи. Подобни препирни бяха всекидневие. Сети се за филма, който един колега му беше препоръчал и който се канеше да изгледа.

            – Както винаги ще се измъкнеш, докато аз мия чиниите... – достигна до него.

            – Разбира се, скъпа, нима бих те лишил коравосърдечно от повод да мърмориш по мен? – ехидно отвърна той. – Я се стегни! Нали искаше да оправя креватите на децата за да могат да легнат по-бързо?

            Опъна чаршафа на долното легло, покатери се на горното, за да го подпъхне около матрака по-добре, метна завивките и само след четиридесет минути подканяне и размотаване, децата отидоха да кажат “лека нощ” на майка си, той ги целуна, загаси им лампата, върна се в хола, включи телевизора, и се приготви да пусне филма.

            – Има ли нещо интересно за гледане?

            – Похвалиха ми един филм с Брус Уилис – тръшна се на дивана.

            – Ооо! Това ще е някакъв екшън! – изпъшка тя.

            – Ами не било. Не било и комедия. Ще го видим.

            – Не ми се гледат екшъни.

            – Добре де, казах ти, че не е. Знаеш, че аз също не си падам много по тях, но пък ми омръзнаха и тези лигави филми, които напоследък гледаме.

            – Нали имаше някаква комедия?

            – Чакай! – наведе се напред. – Не може ли веднъж да изгледаш нещо, което ми се гледа на мен без да недоволстваш? Толкова ли е страшно?

            – Е как? В повечето случаи ти решаваш самосиндикално какво да гледаме! – сопна се жена му.

            – Моля? – наежи се той.

            – О-о-о, добре, не ми се разправя. Пускай каквото искаш. Аз си лягам – отсече тя и излезе от хола.

            – Чудесно! – подвикна след нея.

            Наля си едно бренди, бутна малката маса и изпъна крака. Беше в отлично настроение. Предстоеше му само един уийкенд и се връщаше на работа.