четвъртък, 30 май 2013 г.

Смъртоносна игра

Ива Касабова

            Когато й занесе пощата за първи път, тя му отвори по пеньоар. Под копринената материя прозираше дантеленото й бельо и младото й силно тяло, а зелените й очи го пронизаха. Онемя като я видя, едвам успя да й връчи писмото и хукна като подгонен. От този ден нататък не можеше да спре да мисли за нея. Нещо магнетично го теглеше към къщата й и той бе прекарал не една и две нощи на ореха пред дома й, втренчен в нейния прозорец, с надеждата да я зърне. Дебнеше сянката й, която приглушените светлини хвърляха по белите дантелени пердета и се изпълваше с копнеж и страст. Знаеше че е сама и това разбуждаше фантазиите му ден след ден, нощ след нощ. Чувстваше се омагьосан, обсебен, обладан от нея. Устните му пресъхваха, когато я зърнеше да се разхожда из градчето, спокойна и непоколебима, сякаш бе лишена от емоции: нито усмивка, нито тъга, нито страх или самота. Нищо. Тя беше от жените след които човек инстинктивно обръща глава. Всички я оглеждаха: не само мъжете, но и жените. Винаги ходеше с вдигната глава, а походката и бе на човек сякаш е покорил целия свят, раменете отворени, гърба изправен, очите дръзки. Трябваше да я има на всяка цена, макар й за една нощ, за която би продал дори душата си.
            Живееше сама на края на градчето. Всички я мислеха за вещица и избягваха контактите с нея. Беше красива, но не това привличаше погледите, а нейната загадъчност. Огнено червените й къдрици се спускаха небрежно по раменете, като й предаваха повече вид на блудница отколкото на жена, за която един мъж би дал всичко. Въпреки това, слуховете и мистиката около нея караха всеки мъж в градчето да я желае, но никой не се осмеляваше дори да я заговори.
            В една юлска вечер той се покатери на ореха и обърна поглед към прозореца й. Тогава я видя, гола, по бели дантелени бикини, косите й закриваха част от гърдите й, бялото перде се вееше полюшвано от вятъра и гальовно докосваше тялото й. Видя как потръпна от нощния хлад, почувства удоволствието, което тя изпита от настръхналата си кожа и силна възбуда премина през тялото му. Желаеше я толкова неудържимо, че дори изпитваше физическа болка от това. Не я познаваше, не ще да е любов, желаеше я и нищо повече, искаше я и щеше да я има сега, с цената на всичко. В главата му трескаво препускаха начини как да го постигне, когато възможността сама се откри пред него: тя се оттегли, загаси лампата, оставяйки прозореца отворен. Ще влезе от там, ще се промъкне като крадец, ще падне в краката й и ще се остави на нейната милост. Ужасяваше се при мисълта, че ще се разчуе из градчето и ще стане за смях, но пое риска и бавно се покатери по терасата, а сетне плахо прекрачи перваза и затаен остана скрит зад завесата на спалнята й. Тя лежеше полугола в тъмното, както я беше видял и не помръдваше. Гледаше я и не смееше да си поеме дъх.
            – Защо ме следиш? – гласът й наруши тишината и го хвърли в паника.
            – Аз... – усети как трепери целия, искаше му се земята да се отвори и да потъне в нея.
            – Искаш ли да си ми любовник?
            – Аз... ще обясня... – обърка се той – не знам...
            – Какво не знаеш? Искаш или не искаш?
            – Любовник? Имаш предвид да...
            – Точно това имам предвид – въздъхна тя. – Е, искаш или не искаш?
            – Ами жена като вас... аз... едва ли съм достоен...
            Тя се усмихна и погали с длан мястото до себе си.
            – Ела тук. Седни до мен. Не съм толкова страшна.
            Той пристъпи пребледнял към нея и приседна на края на леглото. Усети парфюма й и главата му се замая. Приличаше му на приказен сън. Беше толкова смутен, че дори му се прииска, ако е сън да се събуди веднага и да избегне срама, който изпитваше. Тя се надигна и се доближи до него и впери поглед в очите му: убийствен, изпиващ, господстващ и изискващ. Прехапа устни и примамливия й глас нашепна в ухото му:
            – Аз няма да ти дам секс. Ще ти дам въображение, игра, мечти. Ще ти дам необятното, върховното, това, което малцина са изпитали. Ще потънеш в блянове, самият ти ще си екстаз, ще те рисувам, ще те...
            – Добре – дишаше тежко – добре...
            Тя се усмихна. Изглеждаше доволна. Придърпа главата му към голите си гърди и го целуна по челото. Разкопча ризата и бавно плъзна ръка по гърдите му. Неочакваната й нежност му вдъхна увереност и спокойствие. Спокойствие, което скоро щеше да забрави.
            За двете седмици заедно бяха правили какво ли не и винаги под смъртна опасност. Бяха се любили навън в гръмотевична буря на върха на планината, където небето сякаш докосваше земята, мокри от дъжда, почти не можещи да дишат от пороя, при това на ръба на скала, над необятна бездна. Калта с която рисуваше по тялото й се отмиваше и стичаше по бедрата й, а стоновете, които издаваха отекваха над градчето, като стонове от дълбините на ада. Гръмотевици падаха навсякъде около тях, а небето се продънваше в оглушителен тътен. При всяко негово потрепване от страх пред гнева на природата тя достигаше до екстаз, от който той не можеше да се откаже. Сякаш живееше и рискуваше за този момент. Самата мисъл за опасност и фаталност я караха да се чувства не просто развратна и необуздана любовница, а господарка над живота, притежателка на мъжката плът и победителка над психиката. Фантазията й нямаше граници. Единственото което искаше беше всичко е да става все по-опасно, все по-непредсказуемо.
            Тази нощ устните й го изпиваха, сърцето му биеше до пръсване, превръзката на очите му пречеше да вижда, всяко нейно докосване го караше се извива, но копринения шал завързан в краищата си за всяка от китките му, прокаран през решетката на таблата и увит около шията му, го стягаше за гърлото при всяко негово движение. За първи път държеше собствения си живота в собствените си ръце, не биваше за нищо на света да загуби контрол или нямаше да излезе жив от тази къща. Тези игри не го привличаха и го плашеха, но силната й възбуда и лудостта с която тя им се наслаждаваше, му действаха като наркотик. Груби игри, но пренаситени със страст и адреналин.
            Плъзгаше голото си тяло по неговото и му шептеше колко много го желае, как иска той да впие пръстите си в нея. Мускулите на ръцете му трепнаха, но примката около врата му напомни, че не бива да ги движи. Гърдите й докосваха лицето му, маникюра на показалеца й го одраска по долната устна, а в ухото му шепнеше неприлични мисли. Имаше предчувствие, че ще изгуби контрол над себе си и това ще му коства живота. Намрази за миг мъжката си природа, онзи стремеж да имаш жена, която никога няма да притежаваш, която е готова да те пожертва заради удоволствието на плътта. Намрази и жените заради тяхната сила и жестокост, заради тяхната алчност за удоволствие, заради тяхната власт над мъжкото съзнание но другите бяха скучни, безсилни, очакващи страст, но неспособни да я разпалят. Двамата играеха опасни и смъртоносни игри, но не можеха да се спрат, вече бяха зависими от риска, без него нямаше страст. Дори и той, който беше по-разумният, по-страхливият или пък просто нормалният, вече бе обсебен от смъртта. Имаше нещо привлекателно в това да живееш на ръба, да се чукаш като за последно, да знаеш че утре може и да няма. Възбудата му нарастваше все повече, усещаше, че губи контрол над себе си и все по-силно желание да освободи ръцете си от смъртоносната примка го изпълваше. Мускулите му се напрегнаха и примката около врата му се затегна още повече. Изстена, не му достигаше въздух, вени изпъкнаха по челото и шията му, искаше му се да се освободи и да я сграбчи, но не можеше. Закашля се, а тя възседнала го се наслаждаваше на борбата му за малко кислород.
            – Искаш ли да умреш щастлив?
            Той поклати отрицателно глава.
            – А какво искаш? – изненадано каза тя и мушна пръсти под шала за да освободи затегната примка и да му даде възможност да си поеме въздух.
            – Искам да живея щастлив... – поемаше дълбоко въздух.
            – А кой живее щастлив? Знаеш ли как да живееш щастлив? Щастлив можеш да живееш само ако оцениш мига, утрото, залеза, ореха...
            – Щастлив можеш да живееш, ако оцениш любовта.
            – Любов? – учуди се тя. – Нима между нас има любов?
            – Да! Щом сме танцували със смъртта заедно, щом съм оставил живота си на твоята милост, в твоите ръце, щом съм ти се доверил така, а и ти на мен, значи има.
            – Но това са игри за удоволствие – изсмя се. – Бъркаш нещата.
            – Игри? Може би, но между мен и теб, наши!
            Тя го развърза, стана и облече пеньоара си.
            – Можеш да си вървиш и да живееш щастливо с някое скромно момиче. Тръгвай докато все още вярваш, че можеш да живееш щастливо, докато все още психиката ти издържа. А любовта е извратена блудница, тя ще се гаври с теб и ще те връща при мен, докато не намериш смъртта за най-големия екстаз.
            – Не! – той стана и сложи длани върху лицето й. – Не любовта е блудница, а смъртта. Не смъртта е екстаз, а любовта. Мигът не е ценен без любов, утрото е нищо без живот.
            Сграбчи я за раменете и я метна на леглото, с едната си ръка придърпа шала, завърза китката й, прекара го около шията й, през решетките на таблата и затегна другата й ръка.
            – Искаш ли да умреш щастлива?
            Тя кимна.
            – Добре!
            Разкъса пеньоара й и впи устни в шията й. Бавно се спусна надолу по тялото й, по бедрата, през коляното, глезените, не пропусна нищо, изкачи се обратно нагоре. Сложи ръка под главата й, разтриваше раменете, врата й, галеше ръцете й, гърдите. Говореше за аромата й, вкуса й, за тялото й, извивките му, кожата й, не пропусна сантиметър от нея, който да не бе нарисуван с думи и целувки, нежност и агресия се примесваха. Ръцете й трепнаха и примката се затегна около врата й. Той видя това, но продължи.
            – Искаш ли да умрем щастливо заедно?
            Стана, взе тежък, масивен нож от кухнята и завърза дръжката му с единия край на колана на пеньоара й, после го метна през полилея над спалнята й, а другия край напъха в устата й. Ако тя решеше да си поеме въздух, изохка или каже нещо, щеше да освободи смъртоносното оръжие, полюшващо се заканително над двамата. Погледна я, беше възбудена, смъртта се беше намесила, отново бяха в своя танц, тя скимтеше от неговите целувки изпълнени със страст, жарко препускащи през най-интимните места на тялото й. Искаше й се да вика, да се освободи и да му се отдаде. Досега тя беше водила играта, а сега беше въвлечена в нея, досега бе извличала удоволствие, сега й доставяха удоволствие. Потрепна. Примката се затегна още.
            – Още ли искаш да умреш щастлива?
            Поклати глава, очите и сякаш крещяха “Не!”. Не се страхуваше да умре, страхуваше се да умре сега.
            Той проникна в нея, небивало удоволствие изпълни тялото й.
            – Не, не любовта е блудница, а смъртта, не смъртта е екстаз, а любовта – повтори думите си той, а тя скимтеше разнежена от ласки и сълзи от удоволствие се стичаха по бузите й.
            – И не казвай, че не е любов. Любов е – продължи той – защото съм луд, луд от любов по теб, толкова луд, че да умра.
            – Обичам те – извика тя и усети края на колана да се изплъзва от устата й. Вдигна очи, острието летеше право към гърба на нейния любим. Миг след това той се изпъна, с последни усилия се протегна, развърза едната й ръка, усмихна се и издъхна в прегръдката й, допрял безжизненото си лице върху гърдите й.
            Никой не знаеше какво е станало с нея. Казваха, че умряла в някаква лудница. Психически била лабилна. Почти не говорела нищо, освен, че никой на този свят не познава любовта, любовта заради която си струва да умреш.

Share