събота, 19 януари 2013 г.

Наздраве за края

            Имам удоволствието да представя два съвместни разказа, които написахме като експеримент с Ива по тема, която до скоро ни забавляваше. Настоящият разказ е по моя идея, а утре ще публикувам втория, който е по нейна, като и по двата работихме съвместно. Приятно четене :)

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

            – Леле, каква е тази лудница днес? – викна Ясен още преди да свали палтото си. – Такова нещо не е било в този бар. Здравейте.
            – Да бе – обади се Тошо след като компанията поздрави новодошлия и му направиха място. – Добре че Големата Кана се е сетил да ни запази сепарето, че както вали навън, не знам къде щяхме да търсим друг бар.
            – Да бе друг бар... в тоя сняг, дето трупа така, сякаш вярно света ще свърши.
            – Че как няма да ни запази място, ние вече... колко...
            – Какво викаш? – намести се Ясен.
            – Казвам, че се събираме всеки петък тук от поне петнадесет години. Смее ли да забрави редовните си клиенти?
            – Малей-й-й... толкова ли станаха бе, Жоре? Сякаш вчера завършихме...
            – Хайде наздраве по тоя повод – викна Сашо, чашите се сблъскаха над масата и едва прокънтяха от глъчката.
            – Ама днес ще прегракнем, за да се чуваме, човек ще каже, че вярно идва края на света, щом и тук е такава блъсканица!
            – А, ти не се бой, Ясо, след второто питие ще ти дойдат децибели. Нали те знаем, какъв мегафон ставаш.
            – Абе то... хм... вярно, ама няма да чуем когато свърши света.
            – Айде стига бе, и вие ли се чалнахте с тоя край на света?
            – Що бе, Тоше, принципно е възможно.
            – А, че то принципно е възможно, възможно е, ама всичко живо само за това дрънка, как щял да свърши точно днес, разбираш ли.
            – Ами ако се накъркаш пак като за последно, жена ти като нищо ще го свърши твоя свят с точилката – изхили се Сашо.
            – Абе ей! Вие тримцата да не би да не сте същите? Ако ви побарат вашите, не знам дали ще ви свършат света с точилката, ама със сигурност ще ви спретнат по един Голям взрив  – намуси се Тошо и измъкна телефона си. – Което ме подсеща да й звънна на моята...
            – Стига бе, Тоше! – вдигна ръце Ясен. – Светът още не е свършил, ти Голям взрив ни готвиш!
            – Нямам обхват...
            – И аз – Сашо погледна своя мобилен и го подхвърли на масата. – Явно операторите пак са се бъгнали. Майната им на тия. Поне жена ти няма да може да ти звъни през десет минути.
            – Не мога да те мисля, Тоше. Довечера какво ще обясняваш...
            – На теб ти е лесно, а?
            – Ами да! – навири нос Ясен и се отпусна доволно на облегалката. – Аз съм щастливо разведен и за мен светът сега започва, така че не му разрешавам – навири нос Ясен. – Хеле пък като гледам оная мацка там...
            Другите трима се извърнаха, но осветлението примигна и Жоро се понадигна:
            – Къде бе, къде?
            – Ей там, на оная маса, те са няколко ама онази, със синята блуза!
            – Абе вие пиене нямате ли си, ами се заглеждате по някакви мацки? – изсмя се Тошо – Ти си лесен, Ясо, ние да му мислим! Наздраве!
            – Егати данданията е тая вечер! – смръщи се Сашо и се наведе напред. – Ясно, че нищо няма да свърши, ама верно, аман от идиотски истерии!
            – Ти пък откъде знаеш? – изхили се Ясен. – Това, маите, не са шега работа.
            – Стига глупости, Ясо, ние не си го представяме никак, ама на народа му дай всякакви такива щуроглавщини.
            – Абе не знам, ама ако ще свършва светът, да свършва! – отпусна се на облегалката Жоро. – Само да не реши да ни повтори, че...
            – А-а-а, никакви такива, да не взема аз да го свърша, света!
            – Ще си точно като Атлас, Тоше – изхили се Сашо – само дето Атлас го е крепил на рамене, а не на...
            – Не знам кой какво ще свършва, ама хайде наздраве! – вдигна чаша Жоро.
            – Е това е приказка! – разсмя се гръмогласно Ясен. – Наздраве за края на св...

Share