сряда, 20 февруари 2013 г.

Не искам да ме нараняваш

Ива Касабова

            Тя знаеше какво харесват мъжете, знаеше как да ги предизвика, как да ги влуди. Омагьосваше ги по някакъв начин, впрягаше целия си чар, целия този сексапил и всички бяха луди по нея.
            Аз я наблюдавах. Гледах я отстрани и се чудех. Чудех се какъв ли мъж ще си избере, с кого ли ще остане, с толкова голям избор сигурно ще удари шестицата или ще попадне на някое леке което ще й съсипе живота. Харесвах я, но само толкова, нямах сили за още любовни приключения. След последната си връзка станах напълно безразличен. За какво ми е любов, след като ще ми носи само болка? Все едно, всички са еднакви. Химия, която отминава и после – мъка, защото мъжете сме други: като обичаме – обичаме, като мразим – мразим. Няма променливи настроения при нас: днес – обичаме, утре – не, после пак обичаме, после пак – не... щом сме с една жена значи я обичаме всеки ден. Но жените не са такива, те са на настроенията, днес се гушка в теб, утре крещи по теб и така до безкрайност. Никаква любов вече не искам, добре съм си така. Не че ще стана монах, просто не мога да си позволя да се побърквам вече.
            Всеки ден я срещах в кварталното барче, където, вечер, се събирахме компания от цялата махала. Тя се приближи до мен и ме заговори, не помня какво, някакви общи приказки. Отговорих й безразлично и си поръчах една бира, предложих и на нея но тя не поиска. Постепенно се запознахме. Беше интересна, ставаше лаф и наистина се забавлявахме понякога.
            Една вечер я изпратих до тях, поговорихме си пред блока, и тя сподели, че ме харесва. Не знам как се почувствах, приятно ми стана, все пак е най-харесваната от всички, но тъй като се бяхме сприятелили, не исках да се впускам във връзка чийто изход ми беше известен. Да, имаше всички шансове да ми разбие сърцето и вероятно щеше да го направи ако се оставя, но аз не мога да си го позволя. Вече съм изстрадал достатъчно и знам че момичета като нея не са лъжица за моята уста.
            С времето ставахме все по-близки и тя все по-силно се осланяше на мен, за всеки мой празник ми правеше някаква изненада, когато исках да споделя нещо разчитах на нея, но така и не давах воля на чувствата си.
            – Ех, защо всички ме харесват, само не и този когото искам? – ме попита веднъж.
            – Сигурно е гей, иначе няма как да не те харесва – пошегувах се.
            Тя се усмихна.
            – Нима си гей?
            – Не съм и за това те харесвам.
            – Аз пък бях готова да се обзаложа, че си – посърна някак усмивката й.
            – За такъв ли ме мислиш?
            – Не, но не си като другите. Те знаят да искат само едно, сякаш жените сме секс играчки...
            – Аз не съм за теб, така че по-добре си намери друг.
            Тя въздъхна.
            – Щом казваш... може и да си прав. За какво ли хабя любовта си по теб...

            Не след дълго тя изчезна от погледа ми, не се обаждаше. Търсех я, но все не можех да я открия, а откриех ли я, тя все бързаше. Започна ужасно да ми липсва. Не спирах да мисля за нея защото я обичах, въпреки че постоянно се съпротивлявах на това. Бях решил, че ако човек се настрои, ако си внуши нещо, то ще стане, че може да контролира чувствата си и дори си мислех че успявах, докато не я изгубих.
            Един ден все пак се срещнахме.
            – Къде изчезна? Липсваш ми – подхванах аз.
            – Нима? Мислех, че пет пари не даваш за мен.
            – Как можеш да си го помислиш! – изненадах се и поех въздух: – Аз мисля, че те обичам...
            – Хайде бе? По странен начин показваш любовта си – хладно отвърна тя.
            – Просто се предпазвам... не искам да бъда наранен... затова подхождам резервирано понякога.
            – Oт какво се пазиш? От мен ли? Толкова ли съм страшна? – продължаваше да ме гледа студено.
            – По-точно от себе си, от чувствата си, които са бурни. Не искам да бъда наранен...
            – Наранен? Ясно, давай да мъча другите, та да се предпазя. Е, как е? Успя ли да се предпазиш?
            – Не! Искам да съм с теб и не искам да се пазя!
            Чувствах накъсаното си дишане.
            – Ще ти мине – отвърна сериозно. – Аз не съм момиче за теб, по-добре си намери друга.
            – Защо говориш така? – не вярвах на ушите си. – Нали каза че имаш чувства към мен? Какво стана? Омръзна ли ти вече да ме харесваш? Набързо ме замени с нова любов, нали?
            Тя погледна настрани, сякаш се замисли за нещо, но след миг отново се извърна към мен.
            – Какво стана ли? Ти уби всичко! Аз горях по теб, а ти ме отблъскваше с безразличието си, караше ме да се чувствам нехаресвана, сега се сети... сети се, че можеш и да обичаш, но аз не искам вече да ме нараняваш, няма да ти позволя.
            Тя се обърна и си тръгна, а аз останах да гледам след нея. Как ми се свиваше сърцето само, сякаш виждах любовта ми как си отива безвъзвратно.

Share

7 коментара:

кайти каза...

Разминаване :)
Затова, когато нещо дойде най-добре да не се умува, а да се действа :)

Филип Данчев каза...

Така е, Кайти, да се действа, ама когато човек не е наясно със себе си или се страхува от призраците в главата си, е трудно... :)

Magicktarot – Соня Петрова каза...

Хареса ми, но се зачудих. Дали реално може да се случи такава продължаваща във времето "ситуация"? И дали мъж би написал подобен разказ? То всъщност няма кой знае каква разлика между половете, ама като че ли жените са доста по-плашливи от "нараняване" - и съответно - по-недействащи. Това е моето мнение, не го приемам за напълно вярно, споделям само. :)

Филип Данчев каза...

Струва ми се, че е възможно да съществува, Соня, макар и действително, при мъжете да е по-рядко, но ми се струва, че ако един мъж премине последователно през няколко последователни гадни връзки, би могъл да стане доста предпазлив. Доколкото познавам Ива, предполагам, че е наблюдавала подобна ситуация, за да напише този разказ. Друг е въпросът за мъжкото его, което може да накара един мъж да се хвърли едва ли не с главата напред, за да се вмести в обществения стереотип за "мъж" и никога да не напише подобен разказ, за да не стане "смешен" :)

Zvetanka Shahanska каза...

Интересно!!!

Филип Данчев каза...

Определено, Цвети. Ива също има много добри разкази.

Анонимен каза...

това, което в повечето случаи съм нблюдавала при мъжете е, че в подобни случаи те се влюбват повече в приятелката в лицето на жената, независимо от нейната външност, и когато тя изчезне от погледа им започва да им липсва именно приятелските отношения, които са много рядко и трудно постижими за мъжете поради куп психически фактори. Страхът от нараняване в такива моменти е повече да не би да се окаже, че максимата "никога не вярвай на жени" може да се окаже вярна в случай, че момичето, което е приел за истински приятел го зареже заради друг. откровенията също са резултат от чувството за истинско приятелство...
Поздрави на всички - Ива...