събота, 8 септември 2012 г.

Търговците

            Погледът му блуждаеше по иконите на стелажите в полутъмно помещение на църковния магазин в храма, по провесените лъскави кандила, свещниците и другата църковна утвар с поставени по нея цени, хвърляше око на заглавията по гърбовете на книгите.
            – Какво ще желаете? – кротко попита младият продавач.
            Мъжът се извърна и го огледа. С прилежно вързана на опашка коса, все още къса и мека брада оформена на скромно катинарче и черно, спретнато расо младежът изглеждаше като студент в семинарията, а може би вече беше послушник или може би клисар. Все объркваше различните чинове и длъжности, пък и не успяваше да се ориентира добре в църковните правила.
            – Ами... търся Библия – усмихна се и пъхна ръце в джобовете на дънките си.
            – Цялата Библия или само Новия завет? – повдигна вежди момчето зад щанда и сините му очи сякаш грейнаха.
            – Цялата.
            – Имаме различни издания – протегна се към една от полиците, смъкна две обемисти книги и ги постави на стъкления плот. – Едната е на Синодалното издателство, другата също е отпечатана с благословията на Светия Синод. Нямат разлика, освен външно.
            Посетителят взе едната, усети тежестта в ръката си, прелисти я напосоки, поспря се тук-там, взря се в ситня текст през сумрака, взе другата и също започна да я разгръща. Знаеше всичко, което е написано вътре, но щеше да му бъде забавно да прочете отново някои пасажи.
            – Имате ли по-малки по размер? Нещо, което да е по-удобно за носене... джобен формат?
            – Как така джобен формат? – извърна се послушникът.
            Мъжът повдигна рамене.
            – Просто искам да я нося с мен, за да мога да я чета, когато имам време през деня, когато съм навън...
            – Но това е Библия, Светото писание! Не можете ей така да го мъкнете като тефтер!
            Камбанката на вратата зад тях издрънка и в канаскията влезе съсухрена баба.
            – Няма друг начин – продължи мъжът. – Тези са неудобни за носене, даже и в чанта ще тежат...
            – Така или иначе няма джобни издания – отсече младежът.
            – Но... аз съм виждал? Бяха едни такива, малки, сини...
            – Аха, сините! – завъртя се послушникът и очите му помътняха. – Сигурно някоя от онези, на евангелистите? Това не са Библии, а извращения!
            – Не са ли все Словото Божие?
            – Какво Божие слово! – махна послушникът и повиши глас. – Словото Божие е единствено в Православието, оттам нататък всичко е дяволска работа. Преиначили са всичко както им е изгодно! Ако искате от тях, нямате работа тук.
            – Но нали смисълът е същият? – заинати се мъжът.
            – Смисълът? Кой ви дава право да решавате какъв е смисълът? Кой може да каже какъв е смисълът освен самият Бог? Ние сме раби и от нас се иска само да четем истинното Слово и да му се покланяме.
            – Аз пък си мислех, че Господ е дал на хората свободна воля – ядоса се мъжът. – А защо решихте, че за толкова векове Словото изобщо се е запазило някъде такова, каквото е било дадено?
            – Сквернословец! – изсъска момчето в расото. – Не искам да ви слушам.
            – Добре, не могат ли да се намерят някъде Православни Библии с по-малък формат?
            – Следващият!
            – Искам малко тамян да прекадя вкъщи... за здраве – пристъпи старата жена, която търпеливо бе слушала препирнята, придавайки си разсеян вид. – Ау-у-у... ама и то поскъпнало...
            – Така е – повдигна рамене продавачът. – Всичко поскъпва.
            – Прекадете за слава Божия, госпожо, а здравето си е здраве, ще дойде – подвикна мъжът, отвори вратата на магазина и прекоси притвора на храма, без да се оглежда.
            Когато излезе навън, пое дълбоко въздух и тихо се разсмя. Някога беше изгонил търговците, но не беше изхвърлил купувачите. Можеше, но те си искаха своето. Поизпъна тениската си и тръгна през площада. Каза си, че няма да им налива акъл на сила. И без това не бяха проумяли нищо от думите му, а за толкова време и малкото, което сякаш бяха разбрали, го бяха забъркали в една голяма, безсмислена каша, всяка група по своему. Не им трябваше нито на тези, нито на някой от другите. Свърна по близката улица и изчезна в сенките на дърветата.

Share