tag:blogger.com,1999:blog-22437010094965723192012-01-20T13:06:44.128+02:00malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.comBlogger311100tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-57756014818678949472011-09-14T13:57:00.005+03:002012-01-18T07:46:59.905+02:00

            Мария излезе от сградата, където се намираше офисът в който работеше. Не беше гладна и затова не се присъедини към повечето си колеги. Времето беше приятно и с един от тях предпочетоха да вземат по едно кафе и да седнат на външните маси на кафенето, вместо да изкарат обедната си почивка в близката пицерия, до която обикновено отскачаха всички.             Огледа се и го мярна на

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-77921110174488615182011-08-16T11:48:00.003+03:002011-08-16T11:48:58.221+03:00

            Бяха се разположили на една поляна насред гората близо до брега на Атлантическия океан, закътана от нисък хребет, който завършваше в скалист нос, потънал в прибоя на могъщите вълни. Не бяха много. Малко повече от тридесетина измършавели, окъсани хора – мъже, жени и няколко деца – борещи се за своето оцеляване. Не разполагаха почти с нищо и се опитваха да се нагодят към природата,

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com9tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-44955418431821627932011-08-12T06:25:00.003+03:002011-08-16T11:50:08.373+03:00

Сивото октомврийско небе бе притискало ръждивата гора през целия ден, пропивайки със ситен, студен дъжд оголялата земя. Кокетните къщи на малкото предградие се гушеха зиморничаво под лъщящите керемиди на мокрите си покриви, докато вечерният сумрак постепенно потули с глуха тъмнина и малкото есенни багри.             Жером навъсено гледаше през прозореца светлините от недалечните прозорци

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-41413456081123591602011-08-10T02:03:00.000+03:002011-08-10T02:03:11.701+03:00

            Лятото беше в разгара си, горещината бе започнала да отслабва и златистите лъчи, които все още надзъртаха между покривите, озаряваха последните етажи по фасадите на отсрещния тротоар. Емил вървеше с ръце в широките джобове на бермудите си и разсеяно зяпаше плътно опрените една в друга витрини, профучаващите автомобили и, най-вече, шарената тълпа от минувачи. Не се заглеждаше

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-25226922257046809082010-10-09T01:49:00.001+03:002010-10-09T01:50:25.706+03:00

Работната седмица най-накрая бе свършила и въпреки сивото небе и поледицата по улиците, ведрото настроение не го напускаше по пътя към вкъщи. Нямаше нищо планирано – то от доста време май вече нищо не планираха, – но въпреки това предстоеше уийкендът, през който щеше да си почине. Покрай множеството служебни ангажименти и тичането от едната работа на другата, почти не му оставаше време да

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com12tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-18533977778050145122010-07-08T07:11:00.005+03:002010-07-10T07:45:07.657+03:00

Джонатан – наперен двадесет и четири годишен млад мъж – се разхождаше пред входа на учебния корпус на университета. Лекциите му бяха приключили по-рано и бавно крачеше по пясъчната алея с голям сак през рамо, докато чакаше своята приятелка. Наоколо нямаше никого освен възрастния градинар, който така се беше вглъбил в оформянето на живият плет пред корпуса, сякаш на света друго не съществуваше.

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com16tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-39614469320016401702010-07-03T09:25:00.004+03:002010-07-03T16:00:43.061+03:00

Никол Анна Дефусе седеше до голямата камина и се взираше в огъня. Знаеше, че рано или късно този момент ще дойде. Познаваше сина си добре, неговият буден ум, неспокойния му дух, силното му и жилаво тяло. Забелязваше как през последните години Марко прекарваше все повече и повече време на пристанището в “Санта Кроче”, където с часове сновеше между камарите стоки или на другия край на града, на

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com18tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-74921390872053062902010-06-13T04:00:00.011+03:002010-07-03T09:52:35.846+03:00

Тулий дочу шума от препускащи копита в последния момент и успя да се обърне в мига в който иззад близката дюна изскочи конник. Беше картагенец. Ездачът се стъписа, но моментално извади меча си и се нахвърли върху римлянина. Тулий отскочи, прокълна загубата на коня си, измъкна спатата* и вдигна овалния щит. Спешèн, нямаше големи шансове срещу врага си. Трябваше да го свали от седлото. При

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-58097054180189739842010-06-10T06:07:00.003+03:002010-07-03T09:52:57.235+03:00

– Вечерта е разкошна – въздъхна доволно Елена. – Беше ми омръзнало от този студ.– Наистина – съгласи се мъжът й. – Пролетта започва да се усеща.Осветлението на високите улични лампи и неоновите реклами, изпъстрили фасадите на околните сгради, придаваха на неголемия площад, на паметника в центъра, на околните дървета златист, фееричен вид. Хората се разхождаха спокойно, разговаряха, смееха се,

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-68052028512285363232010-06-10T06:06:00.001+03:002010-07-03T09:53:55.960+03:00

Работният му ден беше приключил и Лъчезар вървеше към вкъщи. Нямаше закъде да бърза, но искаше да се раздвижи след дългите часове, прекарани зад бюрото. Макар че беше хладно, по улицата имаше доста хора и въпреки градската шумотевица, хаотичното движение наоколо създаваше у него приятно усещане за живот. Зяпаше разсеяно витрините на магазините почти без да обръща внимание на стоките по тях и

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-32147741099844571702010-06-10T06:05:00.002+03:002010-07-03T09:54:11.746+03:00

Настръхнали от студа хора влизаха забързано в неголямото кафене, отупваха палтата си, навлажнени от слабия сняг. Заставаха на опашка пред бар-плота, настаняваха се по масите, приказваха, говореха по телефоните си или просто гледаха през големите прозорци автомобилите по препълнения паркинг и мокрите, черни клони на дърветата, огрявани понякога за миг от бегъл, случайно пропуснат през мъглата,

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-86022854470591065662010-06-10T06:04:00.002+03:002010-07-21T16:51:47.716+03:00

Последните виолетови отблясъци на деня чезнеха в далечината над булеварда, малко по малко неоновите светлини озаряваха нощта, хората бързаха да се приберат по домовете си или тепърва излизаха за да се отдадат на забавления, изпълваха тротоарите, носеха торби с продукти, раници, цветя, дипломатически куфарчета, големи и малки чанти, или просто държаха ръцете в джобовете си; разминаваха се плътно,

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-67775056395433782812010-06-10T06:03:00.006+03:002010-07-21T17:49:59.316+03:00

По ненаписаните мисли на един мой приятел. Голите клони на премръзналите дървета трептяха в мъждивия ореол на самотната улична лампа, втрисани от ледения вятър, който насипваше със съсък ситния сняг връз преспите по побелялата улица. Млада жена стоеше до прозореца и разтриваше премръзналите си ръце, гледаше в черната пустота навън, а мислите й пътуваха с писмото, което тази вечер бе изпратила.

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-68911871166164542982010-06-10T06:02:00.001+03:002010-07-03T09:55:34.168+03:00

– Дядо, дядо, хайде, ставай! – влетя Гошко в стаята на дядо си, както беше още по пижама и утринните лъчи, проблеснаха през прозореца върху рошавата му, мека коса.– Днес колената няма да те болят – продължи възбудено момчето.Дядо Георги се понадигна в леглото и се усмихна.– Откъде знаеш? – попита той и го погали по главицата.– Нали ми каза, че четирилистните детелини носели здраве? Тази нощ

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-10333834733221598442010-06-10T06:00:00.001+03:002010-07-03T09:57:19.611+03:00

Анелия хлопна входната врата, огледа малкия си уютен апартамент, който сега тънеше в хаос, но нямаше сили да се занимава с нищо. Тръсна се на кревата и се сви на кълбо. Нямаше да плаче. Мразеше това. Погледна косо към прозореца. Слънцето огряваше стаята, беше неделя, но това не я интересуваше. Пресегна се, взе телефона, повъртя го в ръцете си, но го остави обратно на нощното шкафче. Реши, че в

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-65333423044089106192010-06-10T05:59:00.002+03:002010-07-03T09:57:45.816+03:00

Неоновите реклами се отразяваха в лъсналия от ситния дъжд асфалт. Ромолеше тихо, и влагата се просмукваше навсякъде, но той не я усещаше. Леките капки, които кацаха на лицето му сякаш го очистваха и мъжът, загърнат в коженото си палто с вдигната яка, с ръце в джобовете, незабележимо се усмихваше.– Време е да те целуна – тихо каза жената до него. – Познаваме се вече от години.– Така е. Хубави

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com14tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-11141733743911546582010-06-10T05:58:00.001+03:002010-07-03T09:58:16.517+03:00

Ролан Грецки се провираше между хората в претъпканата изложбена зала и се чувстваше зле. Единственото, което искаше в този момент, беше да се скрие в някой ъгъл и да го оставят на мира. Струваше му се, че му обръщат повече внимание, отколкото на самия автор, който откриваше тази вечер изложбата си.Грецки беше известен фотограф, един от най-добрите в своя занаят. Вероятно поради това непрекъснато

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-75454600852747867992010-06-10T05:57:00.004+03:002010-07-03T09:59:36.341+03:00

Неоновите лампи примигаха за миг и осветиха помещението. Джон Хайд хлопна вратата на лабораторията и огледа начумерено всевъзможните хладилници, фризери, аналитични везни, центрофуги, ламинарния бокс, спектрофотометри, термоциклери, хибридизатори... Остави чашата с кафе на плота, тръшна се на един от подвижните столове и сънено се почеса по главата. Беше твърде рано, в сградата все още беше тихо,

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-7608167022106117122010-06-10T05:57:00.003+03:002010-07-03T09:59:19.683+03:00

Тучна зеленина покриваше планинските склонове на Лангедок, които провираха тук-там остри скали през буйната широколистната гора и гъстите шубраци. Жером крачеше уверено по каменистата пътека. Зад него по-възрастната Сабрин се опитваше без голям ентусиазъм да поддържа бодрото темпо на тридесет и четири годишния мъж. Трябваше да оставят автомобила си в Падерн – малко селце в този глух край на Южна

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-10148157956885725982010-06-10T05:56:00.004+03:002010-07-03T10:00:17.633+03:00

Беловласият мъж на около четиридесет и пет години беше подпрял глава на дланите си и разговаряше с възрастната жена срещу себе си. По къси панталони, кожени чехли, поизбеляла раирана риза отпусната над колана но гладко избръснат, той изглеждаше уморен за разлика от жената до него – приблизително на същата възраст, с червена рокля, малка брошка, неголям пръстен върху тънките, кокалести пръсти и

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-44787215170125557332010-06-10T05:56:00.003+03:002010-07-03T09:59:57.564+03:00

Палещото слънце над военния лагер под каменните стени на Рим пърлеше раменете на тримата римски благородници и се отразяваше в гравираните шлемове на етруските. Сцевола се опитваше да не позволи на лекия вятър да разпилява внимателно нагънатите дипли на тогата му, защото държеше в предстоящите нелеки преговори дори в дребните детайли да изтъкне достойнството си на свободен римски гражданин. В

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-40640475788736052422010-06-10T05:54:00.002+03:002010-07-03T10:00:39.539+03:00

На Касс, за помощта и за предоставената идея. – Хайде, отпусни се, остави работата, няма да избяга! – Ясен протегна ръка, погали я по лицето и се облегна назад като разпъна широко двете си ръце върху облегалката на пейката. – Споко, ядове винаги ще има.– Да де, но аз съм тази, която ще го отнесе, ако не успея да се оправя навреме с брошурите.– Защо да не се оправиш? Добра си, ще стане. Пък и

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-83929823752662742352010-06-10T05:50:00.004+03:002010-07-03T10:01:53.875+03:00

Във въздуха се носеше плющене на знамена, дрънчене на лафети и мирис на барут. От високия хълм генералът напрегнато обхождаше с поглед двете войски. Силите им бяха равностойни. Времето беше ясно, теренът беше равен, нямаше никакви препятствия, нищо, което би могло да бъде използвано стратегически от някоя от двете страни. В далечината, на отсрещното възвишение той виждаше станът на противниковия

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-29099113964027053132010-06-10T05:50:00.003+03:002010-07-03T10:01:34.589+03:00

“...Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-48797079948095917992010-06-10T05:49:00.001+03:002010-07-03T10:02:12.229+03:00

Тезей напредваше бавно през тесните коридори. Вървеше като по навик, като в полусън и сякаш вече не помнеше защо се бе впуснал сред тези тъмни каменни сводове. Спомняше си, че трябваше да убие Астерий, изчадието на Пасифея – съпругата на Минос, – но вече му беше все едно дали ще изпълни задачата, с която доброволно се беше нагърбил. Стискаше меча – този остър меч, който беше неговата сила,

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-7613953185820819982010-06-10T05:48:00.001+03:002010-07-03T10:02:34.692+03:00

Демиургът гледаше внимателно света, който беше създал. Този разкошен свят, роден от неговата мисъл и воля, изваян педантично до най-малките детайли с безкрайна любов и старание. Пред него се простираха обширните равнини, жълтеещите поля, тучните долини през които се плискаха пенливи потоци, тръгващи от недрата на високите планини и техните насечени, скалисти зъбери и събиращи се в пълноводни реки

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-15579877788439584812010-06-10T05:47:00.002+03:002010-07-03T10:02:52.762+03:00

Седеше по хавлия на края на леглото и гледаше огънчето на цигарата. За първи път то не потрепваше. Обикновено му трябваха доста усилия за да овладее усещането за напрежение – малко сковаващо, но и някак приятно, – което го обземаше винаги, когато му предстоеше да я види, когато беше с нея. На неговата зряла възраст се предполагаше, че би трябвало вече да е придобил онази улегналост, която придава

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-82846569858602775462010-06-10T05:46:00.002+03:002010-07-03T10:03:12.055+03:00

Чувстваше се малко нервен, защото това му беше първото представяне на новия модел прахосмукачка. Беше прекарал не малко време следобеда в подготовка за това важно за него събитие и специално се беше издокарал за случая. Бивш служител в куриерска фирма, бивш пощальон, само със средно образование, но добър по душа, веселяк по характер и гледащ на живота от смешната му страна, Джонатан беше заемал

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-83546214611047826822010-06-10T05:44:00.001+03:002010-07-03T10:03:32.995+03:00

Януарският вятър виеше из мърлявите каменни улички на Левия бряг, а мъждукащите тук-там фенери не успяваха да изплашат тъмнината между стените на къщите, притиснати от дървените прогнили надстройки, до които се стигаше по скрибуцащи стълби. В тесните процепи между изкорубените покриви нямаше небе, сякаш и звездите бяха избягали, прогонени от мизерията. Въпреки че бяха отминали десет години

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-18447686065967395272010-06-10T05:40:00.001+03:002010-07-03T10:04:01.728+03:00

– Всички системи са в изправност, двигателите работят нормално.– Радиовръзката е чиста, радарът – също.– Чудесно. Провери ли кислорода, Джон?– Да, всичко е наред.Двамата изследователи погледнаха назад към кораба-майка, който незабелязано се смаляваше и се превръщаше в бяла люспа, повдигана и спускана от ширналите се сини и подвижни хълмове.– Затваряй люка, време е да се потапяме – каза

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-2243701009496572319.post-2525900440946210642010-06-10T05:19:00.002+03:002010-07-03T10:04:43.031+03:00

Вървеше из полето, отвъд последните къщи на Браунау ам Ин, където беше далеч от своите земляци и където обикновено дишаше някак по-леко. Слаб, съсухрен и сив, побелялата му неподстригвана скоро рехава като на старец коса се вееше на хладния ноемврийски вятър, а беше едва на четиридесет и три. Тежък беше животът му, но му тежаха както и съчувствените погледи на малцината негови приятели, така и

malkiatprintzhttp://www.blogger.com/profile/00679852486544237274noreply@blogger.com0