четвъртък, 10 юни 2010 г.

И Рим остана свободен


            Палещото слънце над военния лагер под каменните стени на Рим пърлеше раменете на тримата римски благородници и се отразяваше в гравираните шлемове на етруските. Сцевола държеше в предстоящите нелеки преговори да изтъкне достойнството си на свободен римски гражданин дори в дребните детайли и се опитваше да опази от лекия вятър внимателно нагънатите дипли на тогата си. Малката група вървеше в плътна тишина между двете редици от вдигнати кръгли щитове на наежените етруски войници и се приближаваше към платнения навес, под който, между два запалени жертвеника, на походен трон, обграден от своите военачалници, седеше отколешния враг на града-държава – етруският цар Порсена.
            – Боговете изглеждат благосклонни към теб, Ларс Порсена – проговори възрастният мъж след едва забележим поклон. – Аз, Гай Муций Сцевола, заедно със Секст Пелезий Галб и Корнелий Рутилий Друз, римски благородници, идваме при теб с думите на Луций Юний Брут, консул на Рим.
            – Зная, че боговете са на моя страна – Порсена безцеремонно прекъсна пратеника. – Консул, казваш? А защо твоят консул не дойде сам да каже каквото има да казва?
            – Първостепенната задача на консула е да ръководи Републиката.
            – Не ме разсмивай с тая твоя Република! Един малко по-голям град, който скоро ще бъде мой – махна с ръка царят. – Казвай какво иска твоят тъй наречен консул.
            Сцевола се засегна, но се овладя.
            – Луций Юний Брут натовари мен и тези двама видни граждани да говорим с теб, Ларс Порсена, да преустановиш тази изтощителна и за теб, и за твоите войници обсада.
            За миг царят остана безмълвен, плесна дръжката на трона и се наведе напред, гледайки изотдолу правите мъже пред себе си.
            – Ха! Това означава ли, че твоят консул заедно с града се предава?
            – Не си разбрал правилно думите ми, Порсена. Ти знаеш силата на нашата войска и вече си разбрал устойчивостта на крепостните ни стени. Рим не се страхува от твоя меч, царю на етруските, и няма да се откаже от своята свобода само година след като прогони последния тиран. Хвърляш сили срещу стените ни, но търпиш загуби и лишения по-големи от нашите. Затова, в името на разума, Луций Юний Брут те призовава да преустановиш това безсмислено безумие.
            – Безумие е вашето безсмислено упорство! – повиши за момент глас Порсена. – Нима мислиш, че можете да устоите на цялата етруска армия? Моята армия, подчинила цялата обширна област, ще се спре ли пред поредния град, който си въобразява, че е непобедим?
            – Рим не е Лацио, Порсена. Знаеш го много добре, иначе не би повел целокупната си армия срещу един град. Тарквиний Суперб със сигурност ти е разказал за силата и решимостта на нашата войска.
            – А ти защо мислиш вашият тиран Тарквиний дойде право при своите най-видни врагове, ако не беше убеден, че нашата сила ще го върне на неговия трон? – Порсена се изправи и започна да крачи под навеса докато говореше разпалено: – Мислиш ли, че ако той не познаваше нашата сила щеше да дойде право при мен? А ти и твоят консул мислите ли, че аз съм Тарквиний? Великият, разбираш ли, Луций Тарквиний Суперб, тиран на Рим, изхвърлен от своите хора като краставо куче още с първия бунт срещу него?
            – Тарквиний винаги е бил глупав, надменен и самонадеян – отговори спокойно Сцевола. – Именно наглостта му спрямо собствения му народ предизвика гнева и бунта на римляните. Но той бе прогонен не от бунта на хората и войската, а от волята им за свобода; същата, която ще надвие и теб, и твоята арогантност, Порсена.
            – Забравяш къде се намираш и с кого говориш, старче! – царят се доближи плътно до парламентьора и впи яден поглед в очите му. – Огледай се! Един мой жест и стотици мечове ще върнат отговора ми до твоя консул на малки, кървави късчета!
            Сцевола не помръдна, но усещаше настръхналите етруски, които, макар и от разстояние, чуваха всяка дума. За миг дори му се стори, че до него достига тихият звук от измъквани от ножниците им мечове.
            – Благодари се на изкуфялата си плешива глава, Муций Сцевола!
            Порсена се обърна рязко и се тръшна на походния трон.
            – Няма да губя времето си повече с някакви треперещи старци. Кажи на Луций Брут до утре вечер да се предаде и да предаде града със себе си, или ще изпепеля всеки камък и всеки човек, който е имал нещастието да се пръкне зад тези стени. Вън от лагера!
            Сцевола не помръдваше. Беше се провалил в своята изключително важна мисия. Разбираше, че градът трудно ще устои една продължителна обсада и трябваше на всяка цена да постигне разумно споразумение с този самонадеян и все пак силен владетел, но изобщо не беше успял да стигне до обсъждане на някакви условия за примирие. Изпитваше огромно желание да хване наметалото му, да го увие около врата му и да го стяга, докато спре да диша. Зад него Секст Галб и Корнелий Друз притеснено пристъпваха, но Сцевола не можеше да изостави бъдещето на града. Тръгнеше ли си, щеше да признае слабостта на Рим пред всички етруски войници.
            Разсъждаваше трескаво, умът му щеше да се пръсне, а гневът у него искаше да изригне. В мисълта му пробляснаха последните думи на Порсена и без да разбира какво върши, като в унес, Сцевола се приближи до единия жертвеник. Усещаше какво ще направи, изпитваше неистов ужас, но сякаш не управляваше тялото си. Придърпа края на тогата към рамото, вдигна дясната си ръка като в транс и я завря в пламъците на разпалената жарава.
            Непоносима болка го прониза целия, поглъщаше го, разсичаше го, искаше да го разкъса... трябваше да устои, очите му щяха да изскочат, не виждаше нищо, затисна с лявата ръка десницата в огъня сякаш да не избяга сама, стискаше челюсти, тресеше се, въздухът свистеше през зъбите му, не трябваше да гъкне, трябваше да устои, всичко беше огън, неистовата болка, унищожителния жупел и неговата воля. Миг преди да се срине рязко се дръпна от жертвеника, който се обърна и с грохот разпиля надалеч жаравата по утъпканата пръст. Тресеше се, но остана прав, гледаше овъглената си ръка – тъмно, разтопено месо, оголени сухожилия и почернели кости. Болката продължаваше да гърчи лицето му, не чуваше нищо, не го интересуваше какво ще стане. Имаше само още едно нещо, което трябваше да направи.
            Събра сили, огледа се за Порсена, бавно се завъртя към него, вдигна високо овъглената си ръка, с мъка отвори уста, пое дълбоко въздух и изкрещя:
            – Искаш да изгориш римляните, глупако! Ако аз, Гай Муций Сцевола, римски благородник, един скапан старец, можах да направя това, мислиш ли че има римлянин, който да се уплаши от твоите закани!
            Вятърът бе стихнал. Дори той не нарушаваше тишината над лагера. Сцевола не помнеше нищо повече; нито стреснатата физиономия на изправилия се в потрес Порсена, нито разстъпилите се етруски войни, нито отпуснатите им щитове, нито погледите им, изпълнени със страхопочитание, нито ръцете на Друз и Галб, които го мъкнеха обратно към градските стени. Когато започна да се възстановява след дни на треска и делириум му разказаха, че обсадата продължила още две денонощия, но етруските сякаш били сломени и претърпяли огромни загуби преди Ларс Порсена да оттегли армията си.

***

                Фактология.

                От основаването на Рим градът е бил управляван от 7 царе – тирани (тиран е било титла и оттам идва нарицателното "тиранин"), които – особено последният, Луций Тарквиний Суперб – са били изключително мразени от римляните, поради своеволията си, поради множество непопулярни мерки като задължителното безвъзмездно полагане на труд от страна на всеки римляни, издевателствата, които си позволявали над поданиците и т.н. През 510 г. пр. Хр. синът на Тарквиний изнасилва жената на един от благородниците и това е капката, от която чашата на недоволството на римските поданици прелива. Избухва бунт воден от Луций Юний Брут, Луций Тарквиний Суперб бива прогонен и благородниците основават Републиката с републиканско управление – двама консули, които управляват заедно в продължение на две години, като се избират в пряко народно гласуване. Тарквиний убеждава царя на етруските – Ларс Порсена да нападне Рим с уговорката да бъде възстановен на трона срещу голяма изгодна компенсация впоследствие. Етруските и без това се чувствали застрашени от нарастващата сила на града-държава Рим и го обсаждат.
                Легендата разказва за римския благородник Гай Муций Сцевола, който бил изпратен да преговаря с Ларс Порсена и именно тази легенда е залегнала в разказа.
                В действителност, събитията са протекли по друг начин: Порсена превзема Рим, не връща на престола Тарквиний, а сам се възкачва на него и, за да предотврати ново въстание, прогонва от града всеки, който откаже да предаде оръжието си. Прокудените римляни организират по-малките градове от областта Лацио, които са също под властта на етруските, и нападат войската на Порсена. През 506 г. пр. Хр. етруската армия се среща с обединените войски на Лацио под римско предводителство в битката при Ариция и бива напълно унищожена. С това Рим получава окончателната си независимост.
                Впоследствие, останалите градове от Лацио започват да се страхуват от Рим, който е бил най-големият град в областта, и през 496 г. обединените им войски се сблъскват с римската армия, но губят както битката, така и своята независимост. Това е първото разширение на Римската Република по пътя й към Империята.

Share

Няма коментари: